ФОТОГАЛЕРИЯ: Какви са дискотеките в Съветския съюз?

Бъдещите хореографи от Ташкент, които скоро ще отидат на фестивал, танцуват в дискотека

Бъдещите хореографи от Ташкент, които скоро ще отидат на фестивал, танцуват в дискотека

Алберт Пушкарев/ТАСС
Въпреки дрес-кода, полицейския надзор и масовите побоища, дискотеките са един от най-обичаните начини за изпускане на парата и за развитие на личния живот.

За много жители на Съветския съюз дискотеките заемат специална част от свободното им време. За тях те си спомнят с ентусиазъм дори много години по-късно, когато клубовете са отворени и достъпни за всички и вече няма нужда да полагате усилия просто, за да потанцувате на добра музика. А всичко това е така, защото дискотеките (или просто танците) са били толкова недостъпни, колкото съветската оскъдна наденица. Стигането до тях е цяло събитие.

Младежи от московски предприятия - членове на Обществото за съветско-българска дружба и участници в българския ансамбъл

Ето един пример за това как се организира училищна дискотека в края на 1970-те години: "От нас се изискваше предварително да одобрим списък с песни със задължителен превод поне на заглавието. Тогава 'италианците' бяха на мода и това, което беше 'Феличита', ние знаехме, а 'Фестра' беше преведено като 'Късмет' – минаваше. 'Акапулко' обаче не мина. Директорката (на училището), химик, поиска да докажем, че 'Акапулко' не е антисъветски писък или форма на нацистки поздрав. Трябваше да тичам до кабинета по география за Атласа на света", спомня си Аркадий.

Дори безобидната училищна дискотека обаче не се появява веднага. Първи стават танцовите площадки, където се свири музика на живо, а самата атмосфера малко напомня на предреволюционните балове, където жени и мъже се събират отделно, а танците имат собствени имена и подредба. Това са 30-те и 40-те години на миналия век, а дискотеките са наречени "танцови вечери".  

Иваново, септември 1949 г.

Такива танци се провеждат в къщи на културата, клубове, а през лятото – в паркове под открито небе.

В училищната дискотека

Всички аспекти на живота в СССР са максимално регламентирани и танците не са изключение. "Да се танцува в работно или спортно облекло е забранено. Танцуването в изкривени пози се забранява (каквото и да означава това). Танцьорът трябва да изпълнява танца правилно, ясно и еднакво добре както с десния, така и с левия крак. Пушенето и смехът трябва да бъдат в специално обозначени зони", това гласят правилата на танцовите площадки.

През 1960-те години, с настъпването на политическото размразяване, танците също стават по-демократични. Сред народа започват да проникват "хипарски" настроения: ярки дрехи и бунтарство. Въпреки това, по онова време все още се случва да гонят от дискотеките момчета заради широките панталони и дългите коси, както и момичета заради "провокативни" дрехи и грим.

На дискотека в международния младежки център

По правило територията под дискотеката се огражда чрез установяване на платен вход. Тези, които не искат да платят, прескачат оградата, но това не е лесно. Полицията често дежури на площадката, а освен това за такива "нелегални" посетители понякога устройват капани: например, мажат оградата с мазут.

През 1970-те години тези, които следват модата, и се събират в дискотеките, вече изглеждат така.

По маниера на западните музикални групи в Съюза започват да организират свои собствени групи, задължително с префикса ВИА (вокален и инструментален ансамбъл). Доколкото е възможно, те се опитват да приличат на чуждите групи, въпреки че все още са доста специфични. В СССР практически няма китари Fender или Gibson (те се купуват само от музикалния "елит" от Госконцерт за валута), затова много ВИА свирят на съветски китари, наречени (очевидно поради качеството на звука) "лопати", "гребла" и "дърво".

Разбира се, комунистическата партия и администрацията на площадките следят музикантите, за да не изсвирят случайно нещо забранено ("пропаганда на развратността"). "Първо, те не свиреха 'упадъчните песни' на ъндърграунд ансамблите. Вече не помня всичко, но двете песни, които най-много се харесваха на нашите момичета, попаднаха в 'черния списък'. 'Момичето в бара' на Лоза и 'Спомни си, момиче' на Новиков", споделят спомени в интернет.

Междувременно общата демократизация продължава и вече през 1980-те години настъпва златният век на дискотеките - те се появяват във всяко училище и институт. Появява се и простата техника като например касетофон. Контролният панел на усъвършенстваните "DJ-и" изглежда примерно така:

Москва. Дискотека в нов жилищен район

Официално цензурата не изчезва, но на нея се обръща все по-малко внимание. В самовари и чайници се носят алкохолни напитки, а сбиванията стават обичаен компонент на дискотеките: "Не се ходеше на танци сам. Винаги имаше компании, но момичетата можеха да си позволят да се разхождат по две, а момчетата трябваше да се държат заедно, в случай че изведнъж започне борба! А това се случваше, и то често. Особено по инициатива на силните 'местни' младежи, на територията на които се провежда танцовата вечер".

В този момент дискотеката се превръща в място, към което се стремят всяко модерно момиче и момче. Разбира се, появяват се места "само за свои хора". Едни от най-желаните и модерни дискотеки са тези в баровете на хотелската верига "Интурист" (в тях се заселват само чужденци). Средностатистическият съветски гражданин не може да попадне в такава дискотека, но освен агенти от КГБ под прикритие и проститутки във валута, съветската номенклатура също ходи там.

Московчани танцуват туист.

Обикновените хора нямат друг избор, освен да блестят на дансинга на къщите на културата и селските клубове. По това време вече нито яркият грим, нито чуждестранните хитове са нещо незаконно. Дискотеката се превръща в място на черния пазар. Изпод масите дилърите продават западни дрехи като например модерните дънки в СССР, чуждестранни цигари и плочи. Дискотеките стават център на алтернативната култура и току-що зараждащата се търговия.

Разказваме ви още какво се случи с децата на съветския елит...

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"